Begegnung mit der Orthodoxen Kirche von Bulgarien

1967 - 2001
Begegnung mit der Orthodoxen Kirche
von Bulgarien

През 1966 година, във връзка със решенията на Втория Ватикански събор, задачите на Епископската конференция в Германия, като поместна църква в рамките на световната католическа църква бяха организирани по нов, съответен начин. Така беше създадена една Икуменическа комисия на Епископската конференция, със секция "Контакти с Православието". Първи водач на тази секция стана епископа на Регенсбург, д-р Рудолф Грабер, който като професор по църковна история в своите студии се занимаваше точно с христианизирането на славянските народи, но най вече, както той сам често подчертаваше, желаеше да оползотвори в съвремието опита от историята.
Като абсолвент на Collegium Russikum в Рим и след една година служба при кардинал Йозеф Слипий, Архиепископ на Лвов (Украйна) (той беше освободен от Хрушчов след 20 години в политически лагер и изселен в Рим), бях призован от моя епархийски епископ д-р Рудолф Грабер да оглавя, като изпълнителен директор тази секция в рамките на Икуменическата комисия на Епископската конференция в Германия, където сам упълномощен вече над 35 години.
За да навлезе по най правилния начин в работа, епископ д-р Рудолф Грабер заедно с една делегация предприе пътуване (в седмицата след Великден 1967) при патриарсите на Константинопол-Атенагорас, на София-Кирил, на Белград-Герман, а 2 години по късно и при патриарха на Румъния-Юстиниян.
От тогава насам се осъществяват и поддържат тези контакти, чрез редовни посещения, размяна на послания за Възкресение Христово и други официални случаи.
Преди всичко обаче беше сложено началото на една стипендианска програма за православни теолози, а именно-възможността, православни теолози, монаси и монахини да направят следдипломно обучение в Германия. Около 40 са от България, между тях митрополитите-Игнатий (Димов) на Плевен, Натанаил (Калайджиев) на Неврокоп (Благоевград) и Галактион на Стара Загора. Също така някои германски католически теолози бяха (в рамките на тази програма за обмен) на специални обучения в Атина, Солун, Белград и Ленинград (Санкт Петербург). Към това се добавят и Икуменическите симпозиуми върху въпроси от нашите общи вяра и живот и по случаи, които са оправдание за един съвместен юбилеен празник.

Позволете ми да Ви информирам за някои от тези срещи:

В началото стои Пътуване на делегация от Епископската конференция в Германия
при Патриарсите на Константинопол, София и Белград (27.3.-5.4.1967)

Неделя 2.4.1967 Пристигане в София с влак от Константинопол

Посрещане от Митрополит Стефан, секретар на Патриарха
9.30 Божествена света Литургия в Катедралата Свети Александър Невски. Включително разглеждане на Катедралата и приветствие от членове на Светия Синод и клира.
11.30 Посрещане при Патриарх Кирил и почти всички членове на Светия Синод. Обращение на Епископ Др. Грабер и Слово на Патриарха, размяна на подаръци. Обяд, като гости на Патриарха, заедно с членове на Светия Синод.

Патриарх Кирил каза тогава между другото:
"Ние познаваме католическото богословие, получаваме католически списания и книги. Въпреки това тези лични срещи означават много за мен. Вие познавате със сигурност също нашите богословски виждания. Ние също търсим една последна, окочателна формулировка. Днес някои неща са станали незначителни и не толкова важни, които по рано са имали значение, преди всичко въпросите на църковната дисциплина (брадите и т.н.) Става въпрос обаче за безусловно необходимите принципи. И те не са толкова много, но са много важни.
Ние сме длъжни да водим един диалог, за да се опознаем и за да се обикнем, и по специално, за да разкрием любовта към Бога, към Иисуса Христа и към хората.
Но днес ние имаме твърде малко възможности за това. Войната и въоръжаването разделят народите. Защо не би могло да се основе една голяма организация за мир от страна на всички християнски конфесии? Това би било първото съединение на всички християни."

Епископ Грабер отвърна между другото:
"Това дълго пътуване насам бих желал да бъде един знак на симпатията, която изпитваме към българския народ. С историята на българския народ ни свързват много нишки, специално с началата на българската църква чрез дошлите при Вас от Великоморавия славянски Апостоли Кирил и Методий и техните ученици. Тяхната дейност тогава стана основа на "Златния Век" на старобългарската писменност, на културния, също така и на религиозния живот. Така от един езически народ България се превърна в Светило на славянския духовен живот, благочестието и сътворяването на народ. Православната Църква сътвори и националното единство на българския народ. Като пазителка на вярата на Отците, тя водеше вековна борба не само за църковна независимост, но преди всичко за националния Суверинитет. Тези усилия доведоха накрая също и в последните времена на Нова България до стабилизиране на духовната ситуация и до заслуженото възстановяване на българската Патриаршия.
Преди няколко години, по случай празника на двамата славянски Апостоли Кирил и Методий изразих моето неодобрение върху това, че нашите предци така позорно са се отнесли с тези Свети Братя. Официалната българска информационна агенция квалифицира тази стъпка като епохална в нашите взаимоотношения. Дай Боже, тази сегашна наша среща да стане една такава стъпка в посока на реализирането, осъществяването на истинско братство и духовно единство. Ние желаем не да стоим един до друг, но гледайки в една посока, положили ръка в ръка, да обновим нашето духовно единство и да се молим за пълното единство на духът и сърцата, така както Господ ни заръча на Тайната Вечеря като наше най голямо задължение: "Ut omnes unum sint-Да бъдат всички едно" Да благослови Господ, Ваше Светейшество, многопочитаемите членове на Светия Синод, цялата българска църква и българския народ."

В следващите години самия аз имах възможността, най малко веднъж годишно да пътувам към най важните центрове на Православието, за да предам поздравленията за Възкресение Христово от председателя на Епископската конференция в Германия, председателя на комисията "Oekumene" и от Епископ Грабер. При тази възможност се обсъждаха също и други въпроси:Участие на икуменически симпозиуми и програмата за стипендии за православни теолози.

Също за Погребението на Патриарх Кирил, бях изпратен в София, март 1971 като личен пълномощник на Епископ Грабер.

Също така за празника по случаи 1300 (хилиада и триста години) години от основаването на българската държава, българската църква беше поканила различни представители от православните църкви, но също така и представители на Западната църква. Аз бях лично бях поканен тогава от Митрополит Панкратий Старозагорски, завеждащ външния-църковен отдел, когато той беше на официално посещение при нас в Регенсбург през април 1971.
Като възпоменание на 1100 годишнината от смъртта на Свети Методий организирахме, ние и катедрата по Славистика на Университет Регенсбург, един голям симпозиум (17.4-24.4.1985) в Регенсбург, на който беше поканен също и църковния хор "Йоан Кукузел-Ангелогласний". Ние оценявахме това, че точно в този момент, желания от нас хор би дошъл и участвал в Конгреса, а също така ще даде музикалното измерение. След някои (тогава нелеки) преговори дори и с българското посолство тук, българската църква и съответните институции успяхме да получим единствения български хор, който пееше староцърковни мелодии при божествените служби, а също и като състоящ се от теолози и вярващи хора, индиректно доведе в Регенсбург участници в Методиевия Симпозиум, а също и в Коеln за Юбилея "Tausend Jahre romanische Kirchen in Koeln" - Хилияда години романски църкви в Кйолн".
При този случай на мястото на някогашния херцогски дворец беше поставена и възпомнателна плоча с текст: "Zur Erinnerung an den Aufenthalt des heiligen Methodius in Regensburg. Das dankbare bulgarische Volk. - За възпоменание на престоя на Свети Методий в Регенсбург. Благодарният български народ. " Ние знаем, че този" престой" в Регенсбург не е бил по собствено желание, и че осъждането и тригодишния затвор на този велик славянски Апостол принадлежат към тъжните събития в историята.

По покана на Патриарх Максим и Светия Синод пътувах към София за един международен конгрес, който трябваше да припомни 1100 (хилиада и сто) години от пристигането на седемте ученици на Светите Братя Кирил и Методий в България, а също така и за тяхната дейност в България и извън нейните граници.

Позорното им изгонване и нехристианското отношение към учениците на Свети Методий ще остане винаги една мрачна страница от Църковната история, така както и преди това осъждането и оковаването на Свети Методий. Но в много изявления, също и от западни църковни водачи се изказва съжаление за тази неправда и "от средата и паметта на Църквата" е взето това, което тогава като подозрения и оклеветявания се разпространяваше.
Ако погледнем обаче по дълбоко, тогава можем да кажем, че това принудително ново начало на учениците на Свети Методий в българското царство беше един инструмент на Божия Промисъл. Великоморавското царство се разпадаше под ударите на инвазията на унгарците. Специфичното кирило-методиево наследство не можеше да достигне до разцвет в западнославянското пространство, дори то беше окончателно потъпкано от силното политическо и църковно влияние на латинския Запад и скоро напълно унищожено, както беше изтъкнато на различни конгреси и в различни издания посветени на живота и делото на Свети Методий. Така би било много рано унищожено делото и наследството на Свети Методий, когато чрез завладяването на Панония отУнгария и разпространението на франкската власт откъм Запад окончателно беше наложено и утвърдено латинското влияние. Това би било факт също така, според мен, ако Делото на учениците на Свети Методий беше останало ограничено само в Панония и Сирмиум.
Но сега можеха учениците на Свети Методий да осъществят тяхното произхождащо от Византия наследство в Царството на Борис Първи и Симеон Велики (893-927), което не свършваше с географските граници на днешна България. Влиянието на Велика България в политически, културен и религиозен аспект действаше във днешна Румъния, в големите като площ части на днешна Гърция, населени със славянско население, а по късно и към малко по малко отварящата се за Християнството "Киевска Русия".
Така можа кирило-методиевото наследство да разцъфне и да се развие, да се разпространи в славянския свят на Изтока, тъй като то беше донесено отЬҐeкъм Иисуса Христа и към хората.
Но днес ние имаме твърде малко възможности за това. Войната и въоръжаването разделят народите. Защо не би могло да се основе една голяма организация за мир от страна на всички християнски конфесии? Това би било първото съединение на всички християни."

Също за Погребението учениците на Свети Методий именно в центъра на тогавашния славянски свят.
При това трябва да се подчертае, че това кирило-методиево наследство не е просто едно копие или просто един превод на гръко-византийската богословска, литургична и културна традиция. Свети Методий се държеше на страна от тогава вече започналия спор между Рим и Византия, а също така при превода на византийския каноничен сборник (Nomokanon) изоставяше всяко спорно изложение и не прие нито едно такова в превода.
С това беше сътворена основата за една трета Сила, за един трети културен кръг във вътрешността на вече не на две, но в три компонента разчленената Европа (Europa tripartita et triunita:романска-германска-славянска)
Ще спомена само накратко и участията ми на конгреса за времето на турското владичество в България през април 1988 и по повод 250 години от рождението на свети Софроний, епископ Врачански през юли 1989.
Поради големите промени в Източна Европа в последните 10 години ми изглеждаше наложително да пътувам често към България, за да се запознавам по добре с новите отношения и за да обсъждам бъдещата програма за една междуцърковна съвместна работа, която съществува от април 1967. Стана вече традиция, в края на Януари да пътувам към Сърбия и България. Това пътуване служи за участие в празника на св. Сава в Белград и на празника "Свети Три Светители" в София. С това се осъществяват и поддържат контактите с църковните органи и богословските факултети, както и с там действащите бивши стипендианти и гости на Източноцърковния Институт-Регенсбург, така беше отново и в края на януари тази година.
В последните години се стигна до особенно трудна и опасна ситуация в тези две православни църкви чрез войната на Балканите, чрез инфлацията и тежките икономочески реформи, чрез църковното разделение (Разкола), като следствие на "Промяната"
На 20.2.2000 епархийския събор избра за Митрополит на Стара Загора епископ Галактион (Табаков), като първи кандидат за от почти две години осиротяла старозагорска епархия, а на 27.2. изборът беше утвърден и от Светия Синод на Българската Православна Църква. Тъй като той беше стипендиант в Източноцърковния Институт 1981/1982 и по късно често гост при нас, а и ние с него запазваме винаги добър братски контакт, той ни покани сърдечно и спешно да участваме в неговата Интронизация. Според нас той е един важен наследник на Митрополит Панкратий.
От 5-10.05.2001 по случай "Българските дни" поканихме, като гости в Регенсбург над 40 (четиридесет) теолози и членове на Богословския факултет в София.
Също така сегашните и някои от бившите стипендианти под водачеството на Негово Високопреосвещенство Митрополит Галактион участваха в поклонническото пътуване към Рим, което ние организирахме по случай Юбилея "35 години стипендианска програма за православни теолози", и което проведохме след тазгодишното съвмесно празнуване на Възкресение Христово.
Като заключение може да се каже:

Ние сме благодарни, че можахме за тези 35 години да преживеем толкова много контакти и срещи, богослужения и разговори с нашата сестра-църква и че с това можахме да принесем един малък принос към желанието за единството на християните и към подкрепата на мира между народите. За това много допринесе и Митрополит Панкратий в тези тежки и трудни времена.

Бих искал да завърша с една молитва в негова памет:
"Во блаженному успений вечний покой подаж, Господи, усопшему рабу Твоему Митрополиту Панкратиу, и сотвори ему вечную памят."
"В блаженното заспиване дай, Господи, вечен покой на починалия Твой раб Митрополит Панкратий и направи да бъде вечна неговата памет."

Dr. Albert Rauch
Ostkirchliches Institut
Ostengasse 31
D-93047 Regensburg